Логанбери - плодът получен по една щастлива случайност

Ако има плод, който да е любим на производителите и търговците то това със сигурност е Логънберито. То представлява перфектната комбинация между малина и къпина, само че е без семки и бодли. 

 

Всъщност неговото създаване е една щастлива случайност. През далечната 1881 година в САЩ, Калифорния, американският съдия и любител градинар Джеймс Х. Логан, го създава опитвайки се да произведе нов вид къпина, като засява растенията си в близост до една стара малина, където се опрашили растенията и така се получило всъщност Логанберито. Растението и плодовете приличат на тези на къпината, но са с цвета на малина, без семки и без бодли. С едри вкусни плодове - подходящи за прясна консумация и преработка. 

 

Плодовете на Логънберито се събират, когато станат винено червени. За хубави плодове е нужно да отглеждате вашето Логънбери на слънчеви места. Освен с прекрасни плодове храстът ще дари градината ви и с допълнителна декоративна стойност, тъй като цветовете са изобилни с нежен розов цвят.

 

На височина достига: 1.5-2.5м

Период на зреене: юни-август

Място: вирее на слънце и полусянка 

Растението е студоустойчиво. Издържа до -25 градуса 

Плодовете са с множество доказани благоприятни за здравето качества!  

 

Ето и някои съвети за отглеждането на това интересно растение:

 

ЗАСАЖДАНЕ

Изберете подходящо слънчево, защитено от вятър място във вашата градина за да отгледате вашето Логънбери-то може да е до ограда или на предварително изградена опорна конструкция. Ако засадите Логънберито на шарена сянка или на сянка плодовете ще са кисели и дребни. Подходящ сезон за засаждане е есента-(началото–края на октомври месец) или пролетта (началото на май месец). Изкопават се дупки 40 на 40 на 40, в които се поставя смес от суперфосфат, дървесна пепел, доломитово брашно, пясък и торф. Всичко това е добре смесено, напълнено с вода и оставено до есента. През пролетта на май разсадките се трансплантират в местата, подготвени за засаждане, спазвайки всички съществуващи правила за обикновените разсад. Схемата за засаждане е 80-90см между растенията в ред и 100см-200см в междуредие. След като засадите вашето Логънбери се полива обилно с вода. Мулчирайте добре. Логънбери не понася преполиване, от чести поливки се нуждае само в горещите летни дни при засушаване.

При засаждане не добавяйте нищо органично в ямките, като оборска тор или компост, защото това ще повлияе отрицателно на зимоустойчивостта на растението. Закупеното Логънбери от разсад може да поставите в градината едва, когато леторасъла е с дебелина не по-малка от 5мм и височина над 20см. За да предпазите младите растенията от измръзване, мулчирайте около тях със слама. Плододаването настъпва към втората-третата година.

 

ТОРЕНЕ

Рано на пролет при окопаването на храстите се разхвърлят 15-20гр калиев хлорид и амониев сулфат за 1кв. метър, както и вече може да добавим компост или хумус. Веднъж на три години е необходимо да се добавя и 50-60гр суперфосфат. В началото на лятото може да добавим добре угнил оборски тор за да задоволим нуждите от азот. Мулчирнето на растенията е препоръчително, защото ще ви спести допълнително окопаване на растенията, от плевели и нежелано засушаване.

 

БОЛЕСТИ И ВРЕДИТЕЛИ

Като цяло хибридните сортове не страдат от болести и до сега не са наблюдавани интереси от страна на вредители към тях, но не е изключено. Превенцията е желателна и се извършва пролет и есен с помощта на Бордолезов разтвор от 1-2% като се третират площите около храстите.

 

 

ПОДДРЪЖКА НА ХРАСТИТЕ

Леторастите на този хибрид достигат от 1.5 до 2.5м за това е необходима опорна конструкция на която да се прикрепят. Конструкцията е проста-през два метра се поставят в земята добре укрепени колове (дървени, метални), на които се опъват пет реда тел през 50см по височина на коловете (тъй като лятото телта се нагорещява ние препоръчваме използването на силиконова корда за тази цел). Когато летораслите преминат 2-2.5м върховете им се прищипват, което води до по богата реколта и едреене на стеблото на леторасъла. След прибиране на реколтата старите плододавали леторасли се режат на една линия с младите. На пролет се премахват всички изсъхнали, повредени леторасли, а стари три годишни се режат до земята.